Ден като всички останали...

Това е от ...сигурно година...

. . .
Ден като всички останали.Но не всички на света,за някой денят е специален.Едни се женят,други отпразнуват поредния рожден ден,а трети раждат поколение...За мен денят още не беше толкова важен,но скоро щеше да стане…
Събудих се от вибриране на телефон.Беше към 04:00(бях си легнал в 02:00).Получих SMS от Христо.
Здр,ко става?Де се дяна?
Хванах телефона в просъница и започнах да цъкам.Бързо “надрасках” няколко реда.
Нишо нема,Ицо.Просто ми спря нета,ко да се прави?
Аре до 8 в салона.
Натиснах “send” и задрямах.
Нешо забръмча,нешо загърмя…отворих очи. Да,беше алармата в седем.ОХ!Време е да се пробудим и да се насладим на деня…
Бързо скокнах и се окъпах…Навлякох нешо,не смърдеше толкова.Грабнах чантата с двете ми тетрадки по испански и заминах.
Хванах първия трамвай,който мина.Всички водеха до салона.На втората спирка след мола слязох и се запътих към старата сграда на две пресечки от спирката.Там в просторна зала пълна с дюшеци и батути тренирах фрийрън с Ицо и Иво-Кръпката.Бяхме му поставили такъв прякор щот на първия ден в новото даскало дойде с панталон целия в кръпки,сякаш котка го бе драла и кокошка го бе кълвала.Обясни,че такава била модата .
Но да се върнем на салона.Много е забавно
да се меташ наляво-надясно из въздуха с риск да си счупиш нешо…Това правим в продължение на 2 часа ◦ После си обираме партакешите и заминаваме към НДК.Взимаме си пица или китайска храна за закуска и сядаме да зубрим испански.
Но днес не беше така,просто нямахме да учим по обичания език…Кръпката звънна на Лесли и Елиза.Вдигна му Лесли,по-голямата от двете сестри.
-Здравей,Ицо.Ко става?
-Тука сме аз,Ицо и Калин…Ако искате да излезем?
-А испанския?
-Нема за учене…
-Е,добре тогава.Къде ще се видим?
-На мола,ако искате?
-Добре.Чао
-Чао
Метнахме се на трамвая за две спирки.Там вече ни чакаха Лесли и Ел.
-Зарасти,момчета.Ко става?-попита Ел.
-Нишо,а при вас?-отговори с въпрос Кръпката.
-И при нас същото.Ще ходите ли на театъра?
-Ох,да.Театъра е скучен,но пред два часа литература е много забавен.-издрънках аз.
Последва леко подхилкване…
-Дааааааааааааааа…-потвърди Ицо.
Тръгнахме по етажите на мола и тамън да предложа кино,Лесли се обади:
-Еми,сори много обаче аз трябва да бегам,както и ти Ел.Урокът по
английски започва…
-Добре,Лес.
Беше станало 11:30 и беше време да заминаваме на даскало.То почваше в 01:00,но пътя до там е цял час.
Стигнахме по план ,следователно решихме преди първия блок (испански) най-после да закусим.Край даскалото имаше МакДоналдс.Запътихме се натам и си взехме по едно пакетче картофки.След като картофките свършиха,се оказа,че бяхме изяли по-малко отколкото бяхме разхвърляли по земята след боя.И все още коремите ни бяха празни,затова се върнахме и си взехме:по два двойни чийза,филе о фиш,пилешки хапки,големи коли,големи данети,подправки сосчета,картофи уеджис и пайове.Наядохме се (най-после).
Почнаха блоковете .Тъпооо.
Свършиха.И дойде време за театър – още по-тъпо.Пиесата се казваше “Херкулес”.Започна.По средата Ел ме срита в корема:
- Гледай сега.Ще се появи моята приятелка – Лизи.
И наистина на сцената се появи Тя – с перука от глави на змии,дълга рокля и крила .Явно играеше Медуза…
След пиесата Ел ни вкара зад кулисите при Лизи.
-Здравей .Аз съм Калин.Изглежадаше доста интересно с тези змии по главата.
Тя се усмихна и се представи :
- Приятно ми е.Аз съм Лиз…

Тея само пътуват с трамвай...=DDD

Усмивки:
MY Little Lady Crissy 666
Обожаваща Naruto и Спайки и Бъффо (sun)