Оркестър "Вачкови" =DDD
Флъфооооооооо^.^
Лил и Татинко,на терасата на хижата
Ази и Лил,пак на терасата...Само,ако някой мож да ми каже къв е тоя знак,дето ми показва...
Небеееееееееееееееееееее(Влюбено)
...Лил...
Лил(Гати Муцката=DDD )
"Да вдигнем крак"(После и аз си вдигнах моя,ама беше твърде късно...=)( )
Ние,пред кулата
Сноубордистииииииии(Влюбено)(Влюбено)(Влюбено)(Влюбено)(Влюбено)(Влюбено)
Поглед от кулата
Поглед в далечината,отново от кулата...
Над 2019 м ,ние пак сме заедно
Да погледнем надолу...
"Аз съм най-красивата!" =DDD
Милички саааааааааааааааа (Влюбено)
В кафето на Снежанка
...Пак в кафето
Отново в кафето - "Цените са толкова високи,че почваме да ядем цветята..." =DDD
Говорим си по телефона....
Пак си говорим по телефона,ама тоя път наистина !
Тук прилича на Вълчо ^.^
. . .
Хубавко
"На там за Мада"
Аз и разхвърляната стая...И "МИР" !!!
Тук прилича на Гринч =DDD
Актриса
Напускаме хижата
Пред някъв манастир...Тате с мацки,бих казала "Ще кажа на мама" ,ама не мога щото мама е на снимката... =D
Те се държат за ръцеееееееее (Влюбено)(Влюбено)(Влюбено)
Някъде около Асеновата крепост...Отново ние...И тук напускаме...Имаше още Планетариум,една яка пицария,буфера до дупка и якооо...
Какво написах междувременно?Освен задачите по математика... това:
-Виж,това е Голямата мечка
-Кое?
-Ето онова там
-…Знаеш,че нищо не разбирам от астрономия…
-Знам
-…Просто обичам да гледам звездите…
-Тогава нека ги гледаме…
-…Цял живот…
-Е,няма ли да се оженим някога?
-Добре,де,може би,но в някоя безлунна нощ с много звезди…
-Ама много…
По поляната се разнесе звънкият смях на момичето,а след няколко секунди и този на момчето…Момичето беше на около осем години,имаше дълга червена коса ,а над нея носеше малка коронка…Момчето пък беше на десет години с тъмна коса,цветът и почти не се различаваше в тъмната нощ…
Но скоро това приятелство беше прекратено-след по-малко от четири месеща след тази нощ момчето изчезна,а момичето остана само в големия дворец…
* * *
10 години по-късно…
От няколко дни в околностите на двореца се мяркаше един рицар.В него нямаше нищо странно,освен че бронята му беше цялата черна и конят му беше целият черен,само с едно бяло петънце на лявото ухо.Никой не му обръщаше особено внимание-царят и хората му си имаха достатъчно проблеми…
Най-накрая рицарят се осмели и се приближи до дворцовите порти.
-Кой си ти и какво искаш?-Стражите го спряха на входа.
-Аз съм Черният рицар на Черен кон и искам да говоря с Царя…-Бе отговорът
-Е,тогава влизай…
Така го спяха още няколко пъти,но всички го пуснаха да продължи…
Все пак,накрая,стигна до Тронната зала…
-Кой си ти и какво искаш?-Попита го Царят високомерно.
-Аз съм Черният рицар на Черния кон и искам да се оженя за дъщеря ми,Царю-Черният рицар не се поколеба в нито един момент
-Искаш дъщеря ми за жена?...Хъм…Ако ти позволя да се ожениш за нея,царството ми ще изгуби най-голямото си богатство…Искам в замяна най-скъпоценното нещо на света…
-Ще ви го донеса… - отвърна уверено Рицарят и бързо напусна двореца с Черния си кон…
След десетата планина,след десетото село,след десетото езеро . . . Черният Рицар започна да се уморява,но нямаше да се откаже – знаеше целта си…
* * *
Минаваше година ,а онзи “Черен Рицар на Черен кон” още не се беше върнал .Царят вече се беше отчаял,омръзна му да чака.”Сигурно сее отказал” мислеше си той,точно когато в тронната зала връхлетя някой.Беше самият Той - Черният рицар на Черния кон ,е разбира се доста мръсен,изподран и изпокъсан,но все пак самият Той.
-И?Донесе ли ми нещо?- Потри алчно ръце Царят.
-Да!-Рицарят извади от джоба си (да,де,имал е джобове на ризницата си…) една бяла кърпичка.Когато я разтвори,залата засия – в кърпичката блестеше едно малко сребърно топче.
-Какво е това?Имам предостатъчно скъпоценни камъни в съкровищницата,предостатъчно сребро,предостатъчно лампи!За какво ми е това?!?!
-Знаех си,че няма да разберете…Това е Луната,но все тая-няма да спаря с вас.Искам да говоря с дъщеря ви!
-Искаш?С дъщеря ми?Колко си нахален…добре,отиди и кажи каквото искаш,но тя няма да ти отговори - не е говорила от години!
Черният Рицар присви очи и отиде до стаята на принцесата.Почука и понеже не чу отговор влезе.На един стол до прозореца седеше момиче,малко по-млада от него,с къса червена коса…
-Аз Черният рицар на Черния кон и искам да се оженя за теб.-започна миличко Рицарят
Момичето се обърна към него и го погледна учудено
-Как ли пък не!-Чу се тихият и глас(Не говорила,а?)-Съжалявам,но вече подарих сърцето си на някого…
-Дори и за най-добрия си приятел?-Рицарят свали черният си шлем и отдолу се появи усмихнатото му лице,на фона на тъмната коса.
Ужасно голяма усмихна цъфна на лицето на принцесата и тя хукна да прегръща старият си приятел…
Рицарят извади от джоба си светещото топче и и го подаде…
-…За да може нощта да е безлунна…
По вица за “Тагадък-Тагадък”
Посветено на моето “Мило” (Lil)
Е,беше си хубаво...
Усмивки:
Cr'y (=)
Няма коментари:
Публикуване на коментар