“Момичето изпищя уплашено и се събуди.Отново беше сънувала един от онези кошмари,които те карат да изпаднеш в ужас…Пак онова момче със светло зелената коса…А после?Дълго пропадане в тъмнината…Брат и бе чул писъка и се втурна в стаята:
-Пак ли кошмари?
-Аха…
-Казах ти,трябва да спреш да гледаш страшни филми до късно вечерта…
-Е,да ама…
-Никакво “ама”…По-добре заспивай,защото утре си на училище…
-Оу,да…-момичето направи тъжна физиономия.-Ама не може ли да не ходя…
-Стига,хиляди пъти сме го обсъждали - ТРЯБВА да ходиш.
-Ама,Батееее
-Стига с това “ама”…Заспивай
-Може ли да спя при теб…страх ме е…
-От какво?От чудовищата под леглото?Не си ли прескочила малко възрастта?
-Ама…неее…от зеленокоското…
-Пак с това зеленокосо момче…Ох,добре ела…
Момичето се усмихна широко и се метна на гърба на брат си.Той я отнесе в стаята си и заспаха заедно…
“Повече никакви кошмари…” Помисли си тя ,преди да затвори очи . . . ”
Усмивки:
Cr'y
Няма коментари:
Публикуване на коментар