Този поне го помнех и като станах веднага го написах на компа,че иначе има голям процент възможност да го забравя...
. . .
13 Петък – След края на учебната година
Ваня каза,че и е лошо и тръгна нанекъде,а аз и Данаил – след нея
И се качихме на един тролей/трамвай/автобус такива точно дето има във всеки мой сън – голямо пространство до средата по стените един висок праг с пухкафко по него и после нормални седалки…И аз седях на прага ,Ваня - права,а Данаил - на седалките
И после бяхме в една къща ( много приличаше на нашия хол – начи ъглов диван и кръгла маса и килим,ама отсрещната стена беше по-близка и средата и по-навътре отсрани по-навънка с прозорци ) И първо аз седях сама на дивана,после Ваня седна на другия край,и после и Данаил и всички ( мисля,че бешо Стоян и оше някой…мож би оше двама… и някой прегърна Ваня…ама не помня…ама помня,че някой я прегърна шот си мислех,че и мен Данаил ше ме гушне,ама… ) и мен ме избутаха и аз си легнах на пода ( Всъщност аз седях на ъгълчето и Данаил каза “Е,сега си заела по-различна поза” и аз му се усмихнах и се проснах на земята и той “Сега е…” и ми показа с разперени ръце и крака и… ) И после разбрахме обаче,че е вече късно и Ваня седеше на прозореца и се опитваше да се свърже с техните…И аз опитах и ми беше много притеснено ко ше кажат наште и как ше се прибера и ко ше кажат техните на Данаил като се приберат ( шото мисля,че бяхме у тях ) шото и Стоян ми каза,че било вече 11 часа ( вечерта става на въпрос ) И после си направих не нам как телефона на японски и той се развъня и аз реших,че наште ми звънят,обаче то беше алармата за ставане…
. . .
Не,че някой го интересува... ( = )
гъБка
Няма коментари:
Публикуване на коментар